Наистина ли сме обречени да наследим болестите в семейството ни?
Какво е новото разбиране за влиянието на гените и външните фактори за появата на заболявания като захарен диабет, хипертонична болест, смущения в кръвното налягане, сърдечносъдови проблеми и др.?
Стимулирането на нервната система, чрез невротерапия може да бъде превантивна мярка или лечение на тези заболявания.
Диабетът – бива два вида. При първия веднага трябва да се приложи лечение с инсулин. Това е много тежка, но рядко срещана форма, която може да бъде наследствена, но в не повече от 5 процента от случайте. Вторият тип диабет се среща най-често. Проявява се обикновено в зряла възраст, най-вече при хората с наднормено тегло. Досега не са открити гени, причиняващи този вид диабет.
Затлъстяването – битува мнението, че то е наследствено. Но резултатите от наскоро проведени изследвания са съвсем други – не може да се обвиняват само гените, основната причина е неправилното хранене.
Все пак учените не отричат съвсем ролята на известните предразполагащи наследствени фактори. Но случайте на прекомерно затлъстяване на генетична основа са много редки. И най-често то се дължи на прекалената употреба на мазни и захарни храни, съчетана със слаба физическа активност.
Високо кръвно налягане – тук вече е по-друго, защото около една трета от заболелите го дължат на наследствено предразположение. Има 4-5 гена, които могат да предизвикат смущения в кръвното налягане.
Ако имате в рода си хора, които са страдали от това заболяване, ще успеете да го избегнете или отложите проявите му за по-зряла възраст, като правите редовно физически и ментални упражнения, следите теглото си и избягвате много солените храни.
Ракът – при него е по-добре известна ролята на гените.
Наследствеността играе роля при ограничен брой ракови заболявания.
С повече данни учените разполагат за рак на яйчниците, на гърдата и на дебелото черво.
Мигрената – от нея най-често боледуват жените и тя се проявява обикновено през пубертета. Привидно наследствеността играе известна роля, но досега не е открит нито един ген, предразполагащ към заболяването.