В следствие на прилагането на метода на невротерапията при пациенти с болестта на Хънтингтън се наблюдават значителни промени в мозъка. Саморегулацията на мозъчната дейност влияе положително върху представянето.

С навлизането и напредването на технологиите в психотерапията се изучават нови методи за стимулиране на пластичността на мозъка, и респективно за лечение на различни неврологични заболявания.

В това изследване се проследява – дали и как невротерапията влияе върху симптомите на болестта на Хънтингтън. Това е рядко наследствено невродегенеративно заболяване, което води до деградация (увреждане) на мозъчните клетки, в следствие на което настъпват и промени във физическото и емоционалното състояние на пациента.

Симптомите по принцип се появяват между 35 и 55 години. Новите методи, които се използват могат да нормализират функцията на невроните, да окажат благоприятно влияние върху симптомите и/или да забавят развитието на болестта. Има изследвания, които показват – как невротерапията променя мозъчната активност на пациенти с болестта на Паркинсон, като едновременно с това тя дава обратна връзка за невронната активност в мозъка. Така участниците се научават да я контролират и вследствие на това те предизвикват структурни промени в мозъка си. Интересно е – как се случва това при пациенти с болестта на Хънтингтън.

За целта са изследвани 10 пациента с болестта на Хънтингтън (7 жени и 3 мъже). В началото на експеримента всички изследвани лица са преминали през генетично изследване с положителен резултат и скалата за оценка на болестта на Хънтингтън в Националната болница по неврология и неврохирургия. Участниците в проучването правят 4 сесии с метода на невротерапията на посещение.

Резултатите показват, че се наблюдават значителни промени в мозъка от първото до последното посещение. За да се видят и проследят други ползи от промяната на мозъчната активност, участниците след изпълнението на основните дейности, изпълняват една проста двигателна задача (потупване с пръсти) в скенера. Достига се до заключението, че хората, които са успели да подобрят мозъчната си активност, докато потупват с пръсти са изпълнили основната задача по-добре от другите, които не са успели да подобрят активността на мозъка. Това означава, че саморегулацията на мозъчната дейност влияе върху представянето.

Източник:

Papoutsi, M., Weiskopf, N., Langbehn, D. (2017). Stimulating neural plasticity with-time fmri neurofeedback in huntington’s disease: A proof of concept study. Research article