Терминът тумор основно се използва за название на анормално нарастване на тъкани. Туморите са новообразувания, които са резултат на неограничено, нерегулирано и неконтролирано от организма размножаване на клетки, които не достигат фаза на съзряване и диференциране. Те могат да се развият във всички тъкани на човешкия организъм. Основно туморите се делят на доброкачествени и злокачествени.

Злокачествените тумори се различават от доброкачествените по четири отличителни белега:

• проникване: клетките на тумора преминават граничната тъкан и се врастват в съседната тъкан;
• разрушаване: разрушават съседната тъкан;
• метастазиране: пренасят се благодарение на кръвоносните и лимфните съдове и образуват метастази;
• инвазия: проникване в органа гостоприемник, чрез специфична ензимна активност на туморните клетки.

Точното определяне на характера на един тумор е възможно единствено, чрез хистологично изследване (биопсия).

Доброкачествените тумори има предимно тъканен атинизъм, тоест туморът прилича на тъканта, от която произхожда. Доброкачествените тумори в повечето случаи дават само прояви на притискане на съседни органи и след хирургическото им отстраняване настъпва пълно оздравяване. Има и изключения, при които доброкачествен тумор може да доведе до смърт, например ако е разположен в мозъка.

Доброкачествените тумори, като белезите по рождение или мастните отоци (липоми), не се обозначават в специализиран език като рак, но съществува опасност да се изродят и да се превърнат в злокачествени.

Наименованията на доброкачествените тумори са:

• епителни – покривен епител (папиломи), от жлезист епител (аденоми);
• мезенхимни – името на тъканта като представка и окончанието „ом“ – липом, фибром, хондром, остеом;
• нервна система – менингиом, неврином;
• кръвоносни и лимфни съдове – хемангиоми и лимфангиоми.

Злокачествените тумори се характеризират със силен клетъчен атипизъм, тоест туморните клетки почти не приличат на клетките, от които произхождат. Злокачествените тумори се делят на карциноми и саркоми, тоест произлизащи от епителна или от съединителната тъкан. Като синоним на злокачествен тумор се използва думата рак. Важна особеност на злокачествените тумори е способността им да дават разсейки (метастази), обикновено след като са разраснали достатъчно. Има случаи, когато злокачествения тумор, макар и малък на размер, се разсейва из организма, напр. рак на гърдата.

Злокачествените тумори произлизащи от кръвотворната тъкан (левкимии и лимфоми) не могат да бъдат „опипани“. Те обикновено се установяват по усложненията които предизвикват – анемия, умора, подути жлези (лимфни възли), нарушения в кръвната картина и кръвосъсирването.

Наименования на злокачествените тумори са:

• епителни – от покривен епител – карциноми; от жлезист епител – аденокарциноми;
• мезенхимни – името на тъканта като представка и окончанието „сарком“ – липосарком, фибросарком, хондросарком, остеосарком;
• нервна система – пред името на тумора се пише думата „анапластичен“, което означава „злокачествен“ – анапластичен менингиом, анапластичен неврином;
• кръвоносни и лимфни съдове – хемангиосарком, лимфангиосаркоми;
• кръвна и лимфна тъкан – левкози и лимфоми.

Туморите се причиняват от мутация на ДНК на клетките, която въздейства на способността на клетките да регулират и лимитират клетъчното делене. За да се развие тумор е необходимо да се натрупат група от мутации. Мутации, които активират онкогени или подтискат тумороподтискащите гени могат евентуално да доведат до тумор.

Клетките имат механизми, които поправят ДНК и други механизми, които могат да предизвикат саморазрушаване (апоптоза) ако промяната в ДНК е твърде голяма. Мутациите, които потискат гените на тези механизми също така могат да доведат и до рак. Мутацията на един онкоген или един тумороподтискащ ген обикновено не е достатъчна да доведе до появата на тумор. Необходима е комбинация на група от мутации.

Наскоро се появи хипотеза, че много от видовете рак наблюдавани при хората са причинени от вирусни инфекции.