Психозата има три основни степени, различаващи се по своята  тежест и прогноза.

Най-тежката степен е шизофренията. При нея има нарушение на несъзнателния образ на тялото като цялостно, ограничено от външния свят и желаещо. Много от симптомите са свързани с объркване по въпроса кое идва от собствения организъм, и кое – от средата (гласове, мисли, принуда за някакво действие).

• Съпротивата за лечение е най-силна, а без лечение протичането на болестта може да бъде катастрофално.
• Функционирането е най-ниско – трудовата заетост е възможна, но по-скоро по изключение или на защитено работно място.
• Мастурбирането е предпочитан начин на задоволяване, създаването на връзка с друг е рядко срещано.
• Шизофренията се отключва по-рано от останалите психози – в юношеството или веднага след него.                                                                            

Параноята е следващата степен. При нея има халюцинации, личността обикновено е силна, борбена и способна да работи.

• Интимността отново е затруднена, по-вероятно е да се срещнат еротоманни (убеденост на пациента, че някой е влюбен в него) налудности, отколкото действителна връзка.

Най-големи шансове за успешно лечение и пълноценно функциониране (при наличие на психоза) има при меланхолията (психотична депресия).

Меланхоликът може да изгради своя личен и професионален  живот, особено ако приеме наличието на психично разстройство и необходимостта от лечение.