Сайтът е в процес на разработка и може да има разминавания при записване на часове и извършване на плащания. След записване на часа, очаквайте обаждане от нас, за потвърждение ,че резервацията е коректна.

Новите технологии и психотерапията

Невротерапиите – активна ЕЕГ невротерапия и пасивна невротерапия са много ефективни и подходящи за прилагане при лечение на различни психични заболявания, проблеми и разстройства, свързани с гнева, самоконтрола, себерегулацията, трудностите с емоционалния контрол и други.

Хората, които търсят алтернативен, неинвазивен и различен метод на лечение много често използват технологии като активна ЕЕГ невротерапия и пасивна невротерапия. С помощта на тези методи се променят физиологичните процеси на тялото. В следствие на това се осъществява оказване на влияние върху психичното и емоционалното състояние на човека. Има доста изследвания, които показват как с помощта на невротерапията хората успяват съзнателно да контролират телесните си реакции. Тези методи съществуват от края на 60-те години. Всъщност невротерапията е процес на саморегулация на ума и тялото, имащ за цел да осигури по-доброто изпълнение на различни дейности. Така хората осъзнават и разбират начина, по който реагират. Те се научават да дишат по-правилно и по-равномерно, а също така и да умеят да контролират сърдечната си честота. По този начин те могат да намалят преживяването на стрес, тревожност и депресия.

Невротерапевтичните методите се основават на биомеханични измервания на системите в тялото. Системите, които се изследват са: нервно-мускулната система, дихателната система и сърдечно-съдовата система. С тези методи се идентифицират засегнатите зони в мозъка, следствие на лезии. Въз основа на това определяне се избира подходящата терапия.

За прилагането на пасивната невротерапия се използва компютърен интерфейс, който дава информация за електрическата активност на мозъка. Тя се измерва с помощта на електроди, поставени върху главата. Този метод цели да се поддържа нивото на мозъчната активност в определена честота. С помощта на специален софтуер клиентите виждат състоянието на мозъка си и наблюдават общото подобрение след терапиите.

Специалистите, които се занимават с това по принцип са психолози, физиотерапевти, логопеди, лекари, медицински сестри и др.

Техниките, които се използват за прилагането на активната ЕЕГ невротерапия са: оперантно учене, медитация/релаксация, осъзнаване на интероцептивните усещания. Оперантното учене става, чрез предоставяне на обратна връзка в реално време и подкрепяне на действията, докато се правят различни опити за регулиране на поведението. В активната ЕЕГ невротерапия има и техники, свързани с саморегулирането, които са подобни на медитацията. Основната цел и на двете неща е да се фокусира вниманието към вътрешните преживявания, за да се постигне някакъв баланс, но активната ЕЕГ невротерапия се фокусира повече върху промените във физиологичната активност. Основната разлика е, че при активната ЕЕГ невротерапия се дава обратна връзка на човека, относно това – как се справя с регулирането на стреса. Интероцептивните усещания представляват способността на хората да усещат и интерпретират вътрешни физиологични сигнали, което е много важно за регулирането на емоциите. Осъзнаването на тези усещания има връзка с емоционалната памет, разпознаването и регулирането на емоции.

Има и психологични фактори, които влияят върху успеха на работата с тези методи. Например емоционалния контрол се повлиява много добре от невротерапията. Емоционалния контрол се отнася до промяната в емоционалното преживяване и промяната в познавателното отражение на ситуацията. Емоционалната регулация е особено важна в случаите, в които има някаква дисфункция, която води до влошаване на качеството на живот. Други неща, които се повлияват са увереността и локуса на контрол. Те са свързани помежду си. Когато човек има усещане, че има контрол върху изхода от събитията в живота си, тогава става въпрос за вътрешен локус на контрол.

Източник:

Ангелова, Н. (2023). Новите технологии и психотерапията. Psychological Thought 16(1), 1-15.   https://doi.org/10.37708/psyct.v16i1.757