Параноята е болест, която засяга част от мисленето на човека – образуват се налудни мисли, които обикновено са свързани в система с вътрешна логика. Емоциите, работоспособността и останалата част от мисленето могат да са напълно съхранени. Поведението по някога се подчинява на налудностите, но друг път съвсем разумно и целесъобразно. Параноикът може да остане неразпознат в работната дори и в семейната среда. Може да има само една налудна мисъл.

Основните емоции са гняв и страх. По характер човекът с налудно разстройство обикновено е упорит, неотстъпчив, борбен и праволинеен.

Параноята е психоза. Твърдо убеден в своята изкривена логика, параноикът остава в по-различен свят и не се вписва сред другите. Рядко е семеен, интимността му се получава трудно. Убеден е в своята непогрешимост и прехвърля вината върху околните. Сред причините за това състояние изпъква рано проваленото доверие в другия.

По време на параноялен епизод болния не е в потиснато настроение. Той отрича всички предположения за това, че може да е тъжен. Не обръща внимание на реалните си проблеми, дори когато те са очевидни за другите. Самочувствието му е високо, енергията и работоспособността – също. Налудните мисли предпазват от сриване в депресия (в която всичко изброено ще е точно обратното).