Ситуации, като преждевременно раждане, пренебрегване, злоупотреба или други сериозни, хронични стресови фактори могат да окажат траен ефект върху мозька, показва ново проучване.

Хроничният стрес през първите няколко години от живота – като този от злоупотреба, пренебрежение или бедност – може да има трайно въздействие върху развиващият се мозьк. Токсичният стрес в ранна взраст може да

повлияе критично на паметта, ученето и начина на обработка на емоциите.

Ранният стрес от живота може да доведе до много широк спектър от негативни последици, по-късно в живота, включително депресия, тревожност, лошо образование и физически проблеми.

Сет Полак, съпредседател на изследването, казва: „Негативните нещата, които се случват, когато сте на 2, 3, 4 годишна взраст, остават с вас и оказват трайно въздействие… освен ако не разберем коя част от мозька е засегната, няма да можем да приспособяваме нещо към него”.

Как могат да се предотвратят трайните последици от стреса?

Чрез изследване с електроенцефалограф може да се провери функционалната активност на мозька.

Това е един от неврофизиологичните методи, подходящи за изследване на патофизиологични промени при заболяване на централната нервна система. Чрез електроенцефалограмата можем да видим точно коя част на мозька е засегната и къде.

Този метод има все по-широко приложение в по-развитите държави от Европа, в САЩ и Русия и тепърва набира популярност в България.

Има много изследвания направени на деца на взраст около 12 години, които са преживели небрежност, злоупотреба или други сериозни хронични стресови фактори през првите няколко години от живота си.

Проучвнията разглеждат техните ранни преживявания, както и поведенческите проблеми, които тези хора са имали в последствие.

Мозъците им сьщо са сканирани, със специален фокус върху хипокампуса и амигдалата, и двете са силно ангажирани, относно това как мозкът обработва емоциите. Резултатите на тези деца били сравнени с други деца от среден клас, които не са били малтретирани. Това, което се оказало, е, че тези, които са страдали от хроничен стрес в ранния си живот, са имали по-малки амигдали от тези, които не са. Освен това, тези, които са били от много беден произход или с които е било физически злоупотребявано, също са имали по-малки хипокампи.

Не е изненада, че децата, които са преживели стреса в ранния живот, също имат повече поведенчески проблеми и колкото от по-малки са засегнатите техните мозъчни структури, толкова по-големи са поведенческите им проблеми.