Насочването към психиатър обикновено хвърля в силен смут пациента и автоматично в главата му се появява мисълта „Искат да ме изкарат луд“. Истината е, че само малък процент от търсещите такава помощ са с психоза. Останалите, както и ние, „здравите“, сме обикновени невротици.                                                                                                

Разграничаването между невроза и психоза в някои случаи се прави трудно, понякога неврозата протича толкова тежко, а психозата – толкова леко, че настъпва объркване. Но все пак, това са изключения и не би трябвало заради тях да не се вижда общото, а именно:

• При психозата има, от една страна, халюцинации и налудности, от друга сриване на желанието за живот – симптоми, които преместват пациента в друг свят, в буквалния смисъл на думата; при неврозата има повишена тревожност, но връзката с реалността е достатъчно силна. Психотикът чува, вижда, усеща и мисли различно (например: усеща вълните, с които го облъчва съседът му с новия уред на балкона, и знае, че това е част от заговора на бившия му началник, които му говори чрез телепатия); невротикът само леко изкривява действителността (например: знае, че ако не си измие ръцете 7 пъти, няма да се разболее, но все пак ще ги измие, защото не иска да рискува);
• Психотикът не мисли, че има психично заболяване и нужда от терапия. Невротикът активно се оплаква, търси помощ и признава авторитетът на лекаря;
• Отстрани невротикът изглежда психично здрав. Ако не сподели страданието си, никой не би го предположил. Ако го сподели, обикновено предизвиква неразбиране;
• При съдебно дело, психотикът може да бъде обявен за невменяем или недееспособен, докато невротикът отговаря напълно за действията си;
• Психозата се лекува с невролептици (антипсихотици), неврозата – с антидепресанти. Това са различни класове лекарства;
• Невротиците са превързват към лекуващите специалисти и към другите пациенти; психотиците остават в уединение;
• Невротикът, общо взето, е способен да ходи на работа и има приятелска среда; психотикът в общия случай се изолира от хората извън семейството, трудовата заетост при него е възможна с извънредни усилия и ако е налице, е резултат от лично постижение, достойно за уважение;
• В семейството, в което има психоза, границите между отделните личности са размити, всеки нахлува в личното пространство на другия. Границите с чуждите хора са твърде големи, семейството живее в изолация и има бели петна и несъответствия в историята си.

В създаването и поддържането на неврозата участва самия пациент, а в създаването и поддържането на психозата участва цялото му семейство, като се започне от бабите и дядовците. Психотиците и семействата им могат лесно да избягат от лечението, срещу което те и без друго воюват. Невротиците, от своя страна са доволни от облагите на това да си „малко луд“, а подходът на психиатрите да ги обгрижват, оправдават и да задоволяват техния нарцисизъм, им се нрави повече от отговорността, с която би ги натоварил един подготвен психотерапевт.