Представете си, че ясно чувате няколко гласа, които Ви коментират, присмиват се или планират убийството Ви. Озъртате се и не виждате никого. Но пък на стълбището срещате съседа – като че ли следи кога ще излезете. Монтира някакъв странен уред на балкона. При него идват непознати, които Ви гледат изпитателно. Храната от близкото магазинче има странен вкус, може би съдържа нещо отровно. Получавате предупреждения от телевизията – говорят, че агресивните действия напоследък много са се зачестили – очевидно намекват, че Вие ще сте следващата жертва. Залива Ви силен страх и го споделяте с близките си, а те Ви завеждат на психиатър. Той казва, че нищо от това не е вярно, че имате психоза и гласовете са в главата Ви.

Основния проблем с халюцинациите е, че те се случват по механизма на възприятието, а не на фантазията. Могат да се задействат всичките пет сетива и човек да чува и вижда различни неща, или да усеща миризма, допир и вкус, които не съществуват. Тези възприятия не се споделят от хората, които са на същото място или, например, консумират същата храна. Хо за този, който ги има, те са напълно истински и не могат да бъдат поставени под съмнение. Понякога са желани – някои пациенти са споделяли: „гласовете са най-добрите ми приятели“, „те ме обичат“, или „скучно ми е без тях“. Но могат да бъдат и най-големия враг, който заплашва, обижда, командва и изисква.

Халюцинациите и налудностите са наричат „позитивни симптоми“, което не означава, че има нещо хубаво в тях! Причините за това название са две:

• Добавяне към реалността на нещо, което го няма – гласове, миризми, преследване и т.н.
• Излишеството от веществото допамин (невротрансмитер (вещество, което предава сигнали между нервните клетки) и хормон) в някои системи на мозъка.

Наличието на налудни мисли и халюцинации не е вместо обикновените възприятия и мисли – те се добавят, без да  отменят възможността на човек да разсъждава правилно и интелигентно по други теми (незасегнати от психичните симптоми), както и да чува разговора на околните, а понякога и да бъде твърде наблюдателен за техни грешки или желания.

Според съдържанието на позитивните симптоми, болният е човек с изключителна важност – извънземните (или Господ) са избрали да се свържат точно с него, телевизията му говори лично, тийни организации хвърлят луди пари, за да го следят или подслушват. Ако се вслушаме внимателно в налудните мисли, ще забележим, че изричащият ги винаги е поставен, в някакъв смисъл, в центъра на света.