Невротерапията се очертава като много добър алтернативен и/или допълващ метод на/към фармакотерапията с използването на стимуланти при провеждането на лечение на хиперактивност и дефицит на вниманието (ХАДВ). Различни изследвания паказват добри резултати, свързани с поведението на пациентите, вследствие на нейното провеждане.

Невротерапията се прилага доста често като нефармакологична интервенция, ориентирана към намаляването на симптомите на хиперактивност и дефицит на вниманието (ХАДВ). Промените в нервната система, случващи се по време на нейното прилагане, които в същността си приличат на процеса на учене, всъщност доказват ефективността на този метод.

Хиперактивното личностово разстройство, съчетано с дефицит на вниманието е неврологично разстройство, което се характеризира с импулсивно/хиперактивно поведение, което пречи на нормалното функциониране на индивида. Към момента за лечението на това състочние се използват основно стимуланти, но не всички родители са съгласни децата им да приемат такива лекарства. В такъв случай се търсят други методи за лечение, но основният проблем е, че има много малко алтернативни интервенции, които да водят след себе си положителен ефект в дългосрочен план.

Невротерапията е ефективен алтернативен метод за лечение на хиперактивност и дефицит на вниманието (ХАДВ). Най-често използвания вид се основава на ЕЕГ на пациента и затова се нарича активна ЕЕГ невротерапия. По време на нейното провеждане пациентите получават информация за тяхната мозъчна дейност. Идеята е, чрез използването на оперантното учене пациентите да се научат да променят състоянието на мозъка си. Децата, които имат ХАДВ имат по-различни ЕЕГ-та, характеризиращи се с проблеми в някои области.

В изследването са участвали общо 38 деца с диагноза ХАДВ, като те са направили средно около 29 сесии.

И двете проучвания, за които се говори в статията, съобщават за добри резултати, свързани с поведението.

Източник:

Janssen, T., Bink, M., Weeda, W. (2017). Learning curves of theta/beta neurofeedback in children with ADHD. European Child & Adolescent Psychiatry (26), 573-582